За гостите на Тетевен  и Рибарица едно от най посещаваните места в околността несъмнено е историческата местност Костина.
Ако вече сте се настанили удобно в една от гостоприемните къщи за гости в Рибарица и планирате времето си, горещо ви препоръчваме да посетите това място и да се поклоните пред паметта на Войводата Бенковски.
Сигурно вече знаете, че по тези места са живели горди и будни българи,много от тях са участвали  в народноосвободителното движение. Самият Васил Левски често е посещавал района, основал е тук един от най-големите си революционни комитети. По зла ирония, обаче, тъкмо тук, в близката до града местност Костина, са се разиграли кървави събития, финален щрих от злочестата епопея на Априлското въстание.
Отдъхнали сред тишината и уюта на къщите за гости “Петрови Вили”,  решавате да потеглите към местността Костина. Пътят до там е  изключително живописен. От дясната ви страна се вие и шуми реката Бели Вит, доста широка по тези места и пенлива, с примамливи скални брегове.
Но вашата цел днес е Костина. Не карайте бързо, за да се насладите на прелестни планински гледки с тучни зелени ливади и “накацали” по тях  високи купи сено, стръмни горски ридове, окичени с дъхави треви и цветя.  Освен че е прочута с целебния си планински въздух, Рибарица е известна и с това, че е едно от най-дългите села. Къщите и вилите са застроени от двете страни на пътя, който се вие все нaгоре по посока към към Шипково и Троян.
Като стигнете почти до средата на селото, няма начин да не видите указанията за отбивка надясно към Костина. Още 5 км по хубав асфалтиран път и пред вас се разкрива обширна ливада. От лявата ви страна клокочи реката Костина, същата, която е станала ням свидетел на случилото се през далечната  1876 година.
Още с пристигането си ще откриете и него – белия паметник на Бенковски – съграден от признателни българи, за да напомня на следващите поколения за подвига и саможертвата на революционера. Всеки посетител остава в минута мълчание, с поклон и признателност. На 10-тина метра от него откривате и Кървавото кладенче, където се е разиграла грозната сцена. И до ден днешен си е там, на същото това място, където са се сблъскали двата полюса на човешката природа – героизъм  и предателство.
Тази история ни е известна от учебниците и книгите и най-вече от разказа на единствения очевидец на случилото се Захари Стоянов в “Записки по българските въстания”. Но когато човек се озове на самото място, на същото това мостче над същата пенлива планинска река и погледне в “окото” на окървавеното кладенче, картината сякаш оживява, придобива очертания.
Но да припомним фактите. 
Георги  Бенковски, който е бил един  организаторите на Априлското въстание и ръководител на  IV  Революционен окръг, в деня на обявяването му в Копривщица  на 20 април, е бил в Панагюрище. Окрилен от новината, че съратниците му вече са на бунт, той обявява въстанието и в Панагюрище и сформира конен отряд, наречен “Хвърковата чета на Бенковски “. Ентусиазираните близо 200 четници обикаляли близките села, вдигали на бунт , сражавали се с башибозуците, изживявайки своето 10-дневно опиянение.
Както е известно, въстанието е било потушено и Бенковски е разпуснал четата. Самият той с още трима съратници тръгва през Балкана да търси спасение от турските преследвачи. За зла участ, всички обстоятелства, дори и необичайното за сезона лошо време, са против тях. След тежък преход през безлюдни горски пътеки, брулени от студения  вятър и от проливния дъжд, те се озовават в Тетевенския Балкан с надеждата, че добродетелни българи ще им помогнат да се доберат и укрият в Троянския манастир.
Но, уви, вместо да срещне  безкористни помощници, групата изтощени четници попада на подъл предател. Месният говедар Въльо Стоилов спечелва доверието им с обещанията, че ще ги преведе по безопасни места, а всъщност ги довежда до техния фатален край. Подмамен от тлъстата награда за главите им, той ги издава на турците  и те им устройват засада, като скалъпват набързо дървено мостче над река Костина, а той ги  убеждава да минат по него през реката. Водачът на групата е бил Войводата и пръв е прекосил реката. Проехтяват злокобни куршуми от пушките на 16 заптиета и героят пада убит, а другите двама са ранени и заловени. По чудо се спасява единствено Захари Стоянов, скачайки в реката, която го отнася надолу по течението.
Следва най-зловещата картина. Озлобените турски заптиета отсичат главата на Войводата, измиват я в близкото кладенче, забиват я на кол и я отнасят  за поругание в Орхание/днес Ботевград /, а после и в София.
Така, нелепо, незаслужено, мъчително  завършва животът на един от най-пламенните и магнетични наши революционери. Гонен от чужди, предаден от свои…
След  Освобождението, паметта на героя е увековечена от други добродетелни българи, които събират средства за изграждането на паметник  на лобното място на Бенковски. Оттогава досега, на това място всяка година на 25 май се организират тържества  в памет на героя. Просторната ливада се изпълва с множество хора от Рибарица и околните селища, както и с много гости, дошли специално за случая. Както винаги, кулминацията на събитието е възстановката, пресътворена от доброволци, облечени в съответните за “ролите”облекла .Няма съмнение, че мечтата на всеки от тях е да с
облече униформата на Бенковски  и се плевъплати макар и за  кратко в личността на героя.
Ето още една причина да съчетаете вашия отдих в къща за гости в околността и  и да посетите  този уникален празник.  Ние от “Петрови Вили” ще се радваме да сме ваши домакини.
Ако се поразровите из архивите, ще откриете и други  забележителни места в района, пазещи духа на далечни исторически събития.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>