Има места, заради които си заслужава да вървиш по тесни пътища, да изкачваш стръмни пътеки и усойни скатове. Но стигнеш ли високото, откъдето погледът се рее далеч в простора, си казваш “струваше си “. Едно такова място, събрало красота и духовност, история и приказност, е ГЛОЖЕНСКИ МАНАСТИР “СВ.ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ “
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ:
Гложенски Манастир се намира на 12 км от гр.Тетевен и на 17 км от комплекс “Петрови вили”. За разлика от повечето старинни манастири, много от тях сгушени в някой планински скат, Гложенски манастир гордо се е покатерил на висока 808м скална тераса в подножието на Старопланинския връх Камен Лисец.
ИСТОРИЯ:
И до днес е жива легендата за киевския княз Георгий Глож ,който не преклонил глава пред татарските нашественици в родната си земя и заедно с хората си се установил по тези земи, с благословията на нашия цар Иван Асен II. Така киевският княз не само дал името си на днешното село Гложене, но и построил близо до него малък манастир и крепостна стена. Само че този, първият манастир – известен днес като Гложенски Манастир, не бил на днешното място, а на около 3 км надолу.Интересното обаче се случва по-късно, когато донесената от княза и много ценна икона от Киевско-Печорската лавра на два пъти изчезвала по мистериозен начин от манастирската църква. На два пъти монасите я откривали все на това място високо в скалите. Иконата сякаш дала знак и посочила точното място за нов градеж.Така възникнал днешният Гложенски Манастир. Построен на естествено защитен терен, тъй като и от трите си страни е опасан с труднодостъпни отвесни скали. Той е уникален както в архитектурен план и местоположение, така и със своята важна духовна и просветителска роля в историческото ни минало. Няколко бележити личности от Възрожденската ни история са оставили невидимо присъствие в манастирската обител.
ВАСИЛ ЛЕВСКИ ОСТАВА СВОЯ ОТПЕЧАТЪК В ГЛОЖЕНСКИ МАНАСТИР
За всеки посетител със сигурност ще е интересно да види с очите си къде се е крил от турските заптиета легендарният Апостол на свободата Васил Левски. Скривалището е запазено и до днес в автентичния си вид. От него се е стигало пряко до 3 км дълъг тунел, прокопан под земята, за да се избегнат нежелани срещи с турски съгледвачи.Васил Левски често е отсядал в манастира не само заради сигурното убежище, но и за да се видят и разговорят с игумена Хаджи Евтимий, сподвижник и участник в ннародоосвободителното движение. За него има свидетелства, че е бил не само високо ерудиран духовник, но е притежавал дарби на лечител и хирург. От цялата околност са го търсели за помощ и българи, и помаци, и турци.С още една светла личност от Следосвобожденска България е свързан Гложенският манастир. През 1893г. големият наш писател и духовник Васил Друмев е бил заточен тук за цели 15 месеца. В битността си на митрополит на Търновската епархия, под духовното име Климент, той произнесъл проповед в защита на българското православие, засягайки постулатите на католицизма. Това е накърнило гордостта на първия български княз и римокатолик Фердинанд. С негов указ митрополит Климент е бил въдворен в скромна килия в Гложенския манастир, където при тежки условия на живот е прекарал до 1895г. Днес, за посетителите е уреден малък музей с негови лични вещи, книги. Пресъздадена е обстановката, в която авторът на “Нещастна фамилия” е живял.
АРХИТЕКТУРА:
Архитектурният комплекс на манастира със сигурност впечатлява посетителя. Издигнат е върху плоска скална тераса, от камък и дърво, вече потъмняло от времето, в стила на прочутите Атонски манастири. Впечатляващи са дебелите му каменни зидове, изградени като продължение на отвесните високи скални ридове. Забелязва се отдалеч, като голямо лястовиче гнездо, кацнало върху високия скален масив. Местните твърдят, че при хубаво време, оттам може да се зърне река Дунав на север и Бяло море на юг.Манастирът се състои от черква и жилищни сгради, достроени през 1858г. Забележителна по красотата си е била черквата, строена през XVI век, богато изографисана и украсена с голям резбован иконостас. Имената на щедри тетевенци – дарители, са били изографисани в притвора на църквата. След земетресение през 1913г. обаче, църквата е била силно повредена и се е наложило да я доразрушат. Едва през 1931г., с помощта на добродетелни българи от цялата околност, чиито имена са описани и запазени в 3 поменика, е построен днешният храм. Арх. Борис Иванчев, завършил в Германия, я проектирал в съвременен протестантски стил. Запазени са старите икони и богато резбованият иконостас, както и чудотворната икона на Св.Георги Победоносец. Tя е обкована в сребърен обков от видния Разградски зограф,свещеник Иван Попрайков. Тя е пазителка на храма, а на всички вярващи дава надежда и упование със своята чудотворна сила.Жилищните сгради на монасите са изградени в близост до черквата, в кръг около неголемия кълдъръмен вътрешен двор.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ:
Ако разполагате с повече време, заслужава си да посетите пещерата Моровица. По добре маркирана пътека, минаваща през голямата пъстроцветна ливада Маневица, след около 45 минути ще се озовете пред широкия вход на пещерата. Тя е една от най -дългите в България, 3025м и 150м дълбока, което я прави подходящо местообитание за много видове прилепи. А в дълбока древност в нея са намерили подслонпраисторически хора. При разкопки в пещерата археологът Р. Попов е открил следи на обитатели от старокаменната и каменно-медната епоха. Те са изложени в Историческия музей в гр.Тетевен.
КАК ДА СТИГНЕМ ДО МАНАСТИРА?
Макар и високо в планината, Гложенски Манастир е сравнително лесно достъпен. Ако сте тръгнали от гр.Ябланица по посока Тетевен и комплекс “Петрови вили “, отбийте надясно от разклона към с.Малък Извор. След 5км по асфалтов път и още 2 по тесен горски, ще се озовете пред манастирската обител. Паркингът е в непосредствена близост.За изпечените туристи има и друг начин. Едночасово изкачване от с.Гложене по стръмна и живописна горска пътека ще ви отведе до високата скална тераса на манастира.Добре е да знаете, че манастирът е действащ мъжки манастир.Предлага стаи за нощувка,както и ресторант и туристическа столова,бв която можете да разчитате на топла храна и местни специалитети.
